През 2017г. бях поканен от Стоимен Стоилов да участвам в 10-тото Триенале на Графиката в Шамалиер, Франция (10 Triennale Mondiale de l’Estampe, Chamalieres). На този форум, имах удоволствието и честта да получа наградата на публиката, както и персонална покана за самостоятелна изложба на следващото Триенале, което трябваше да се състои през 2020г. В периода 2017 – 2020г. изработих серия графики изпълнени в техника алография (литиграфия върху алуминий), с които да се представя на тази изложба. Поради така създалата се обаче епидемична обстановка, както много други и това събитие бе отложено с една година. При една среща в ателито ми с моя колега и приятел Васко Славков, както е нормално си говорихме за „нещата“, за сегашната обстановка, за нуждата от културни (и не само) събития. В момента , в който му показах тези графични серии, Васко веднага ме покани, да покажа тези неща в уютното пространство на галерия Depoo. И така, благодарение на тази донякъде случайна среща в момента имам удоволствието да представя тези графики и пред българска публика.
Живко Мутафчиев
______________
Живко Мутафчиев е един от най-отличителните съвременни български художници. Безспорен майстор на рисунката, на графиката, на експресията, на колорита, той е автор, който обича да експериментира във всички техники, развивайки автентичния си стил и фин живописен усет. Индивидуалността му е уникална, а стилът му разпознаваем и бързо завладява вниманието на зрителя.
Живко Мутафчиев рисува на границата на реалното и абстрактното. Създава светът на своите герои, използвайки всички нюанси при разлагането на цветовете, а контрастите засилват усещането за движение и различните емоционални състояния, които иска да внуши. Мутафчиев като един съвременен драматург пресъздава многопластови сюжети на своя герой с визуално усещане за голяма динамика, алегорично загатнато самовглъбяване с препратки към други пространства. Авторът кинематографично фокусира вниманието ни върху изследването за индивидуалните чувства на героите му, преживяващи различни житейски ситуации, на пръв поглед обикновени, но същевременно издаващи емоционална дълбочина. Общото между всичките своеобразни „сцени“, разказани със средствата на литографията е, че героите му са свободни по дух, романтични, мечтатели, често съзерцаващи красивия момент на радост от свободата, на успеха, на покоя, на мимолетността. Различни и пъстроцветни, и като характер, и като емоция, те са космополитно възторжени, духовно просветлени, но заедно с това са ни близки, разбираеми и разпознаваеми, в миг на усамотение, но не и самотни.
Във всичките му творби присъства усещането за море, както и автентичният му характерен маниер на полагане на тънки линии, въздействащи на въображението на зрителя като закодирани текстови послания. Морето не е само там, където рибите са препратка за свободната воля в живота или обичайното християнско послание, то се усеща във всичките вълни и пейзажи на втори план. Стихията му Мутафчиев придава убедително именно чрез финото си живописно чувство, калиграфска прецизност и с много плановото композиране на рисунката.
Темата за храната често вълнува експресивният художник и той, като един истински епикуреец, ни потопя в насладата от живота, във вътрешния мир на „този, който умее да живее безгрижно“. Ние сме това, с което се храним и това има пряка връзка с любовта към живота. Връзката храна–живот е очевидна и именно затова за съвременния човек тя е не само необходимост, а желание да се превърне в радост, медитация, грижа, близост, игра, приложна магия, делнична алхимия. Тя ни помага да направим така отличаващата се от животинския инстинкт човешка крачка на осъзнато удоволствие и стимулиране на сетивата.
Посланието на Мутафчиев е да запомняме моментите, които ни карат да се чувстваме живи, които ни дават тласък, които вдъхновяват, които ни подсещат колко прекрасен е живота и ни карат да мечтаем.
______________
Живко Мутафчиев е един от най-отличителните съвременни български художници. Безспорен майстор на рисунката, на графиката, на експресията, на колорита, той е автор, който обича да експериментира във всички техники, развивайки автентичния си стил и фин живописен усет. Индивидуалността му е уникална, а стилът му разпознаваем и бързо завладява вниманието на зрителя.
Живко Мутафчиев рисува на границата на реалното и абстрактното. Създава светът на своите герои, използвайки всички нюанси при разлагането на цветовете, а контрастите засилват усещането за движение и различните емоционални състояния, които иска да внуши. Мутафчиев като един съвременен драматург пресъздава многопластови сюжети на своя герой с визуално усещане за голяма динамика, алегорично загатнато самовглъбяване с препратки към други пространства. Авторът кинематографично фокусира вниманието ни върху изследването за индивидуалните чувства на героите му, преживяващи различни житейски ситуации, на пръв поглед обикновени, но същевременно издаващи емоционална дълбочина. Общото между всичките своеобразни „сцени“, разказани със средствата на литографията е, че героите му са свободни по дух, романтични, мечтатели, често съзерцаващи красивия момент на радост от свободата, на успеха, на покоя, на мимолетността. Различни и пъстроцветни, и като характер, и като емоция, те са космополитно възторжени, духовно просветлени, но заедно с това са ни близки, разбираеми и разпознаваеми, в миг на усамотение, но не и самотни.
Във всичките му творби присъства усещането за море, както и автентичният му характерен маниер на полагане на тънки линии, въздействащи на въображението на зрителя като закодирани текстови послания. Морето не е само там, където рибите са препратка за свободната воля в живота или обичайното християнско послание, то се усеща във всичките вълни и пейзажи на втори план. Стихията му Мутафчиев придава убедително именно чрез финото си живописно чувство, калиграфска прецизност и с много плановото композиране на рисунката.
Темата за храната често вълнува експресивният художник и той, като един истински епикуреец, ни потопя в насладата от живота, във вътрешния мир на „този, който умее да живее безгрижно“. Ние сме това, с което се храним и това има пряка връзка с любовта към живота. Връзката храна–живот е очевидна и именно затова за съвременния човек тя е не само необходимост, а желание да се превърне в радост, медитация, грижа, близост, игра, приложна магия, делнична алхимия. Тя ни помага да направим така отличаващата се от животинския инстинкт човешка крачка на осъзнато удоволствие и стимулиране на сетивата.
Посланието на Мутафчиев е да запомняме моментите, които ни карат да се чувстваме живи, които ни дават тласък, които вдъхновяват, които ни подсещат колко прекрасен е живота и ни карат да мечтаем.
Виктория Митева
