„Както беше” съдържа три платна и тяхното ехо по стените на галерията. Две от тях са част от серия, работата по която бе прекъсната от трагично събитие.
Неотдавна стана дума да ги покажа и реших, че през работния процес по трето платно и живописно третирани стени мога да достигна състояние, наситено с даденостите, които съпътстваха работата по двете по-ранни произведения. Това мотивира и настоящата изложба. По подобие на ежедневните ритуали, обичайните места за летуване, срещите на випуска и прочие действия с потенциал да нарушат линейния ход на времето. С наподобително поведение се опитвам да върна тогавашното си настроение и да залепя два периода.
______________
Станимир Генов (р. 1982 в София). Завършва Живопис в НХА, София, бакалавър (2002-2006) и Живопис в НХА, София, магистър (2016-2018). В периода 2007-2012 работи главно с инсталация, видео и звук. След 2012 се завръща към живописта като основна медия.
“Основна тема в работата ми са личните изживявания. Поставяйки се в работна атмосфера, построена около фокуса на малки откъси от тези изживявания, се стремя по-скоро да ги преживея отново чрез живописния процес, отколкото да ги опиша. Тази нагласа ми позволява някак да прекъсна логичния път на мисълта и да вляза в по-изненадващи територии. Не се стремя да изобразя нещо, а по-скоро да се забавлявам от това, което току-що съм изобразил, така резултатът е по-скоро само-образувал се образ, отколкото артефакт на въображението.”
Станимир Генов (р. 1982 в София). Завършва Живопис в НХА, София, бакалавър (2002-2006) и Живопис в НХА, София, магистър (2016-2018). В периода 2007-2012 работи главно с инсталация, видео и звук. След 2012 се завръща към живописта като основна медия.
“Основна тема в работата ми са личните изживявания. Поставяйки се в работна атмосфера, построена около фокуса на малки откъси от тези изживявания, се стремя по-скоро да ги преживея отново чрез живописния процес, отколкото да ги опиша. Тази нагласа ми позволява някак да прекъсна логичния път на мисълта и да вляза в по-изненадващи територии. Не се стремя да изобразя нещо, а по-скоро да се забавлявам от това, което току-що съм изобразил, така резултатът е по-скоро само-образувал се образ, отколкото артефакт на въображението.”
