Тактилното взаимодействие с изображенията никога не е било обичайно, и все пак дигиталните изображения създават усещане за дистанция от осезанието. Дигитализирането свежда обекта до чистата визуалност.
Какво губи изкуството, когато стане неосезаемо? И какво придобива изкуството в присъствието на вербална концепция, в сравнение с невербалното възприемане на обекта?
Проектът се състои в проследяването на две взаимоотношения: дигитално-аналогово изкуство, и концепция-обект.
Проектът се състои в проследяването на две взаимоотношения: дигитално-аналогово изкуство, и концепция-обект.
Тези въпроси предизвикват експерименти в посока материализиране на двуизмерното изображение, скъсяване на дистанцията между двуизмерно и триизмерно, чрез подразделянето на изображението на слоеве с голяма разлика в нивата.
Същевременно често в концепциите се съдържа нещо повече, което не се съдържа наистина в обекта или изображението, и което нямаше да възприемем в обекта, ако не ни беше казано, че е там. Същевременно концепцията може да не е само пояснение на обекта, но и допълнение; двете могат да функционират паралелно.
Целенасочено произволни и случайни фрази и езикови откъси са комбинирани с изображенията като проследяване на начина, по който контекстуализират визуалното, подобно на субтитрите или рекламните надписи.
Несвързаният с изображението текст може да въздейства върху възприятиято на изображението така, както и свързаният, което поставя под въпрос тази свързаност. Във всяко изображение може да се посочи нещо, което да съответства на всеки текст. В известен смисъл въпросът е, възможен ли е текст, който е наистина свързан с визуалното? Текстът е обект на концептуални ограничения, и между него и неконцептуалното остава непреодолима дистанция.
Несвързаният с изображението текст може да въздейства върху възприятиято на изображението така, както и свързаният, което поставя под въпрос тази свързаност. Във всяко изображение може да се посочи нещо, което да съответства на всеки текст. В известен смисъл въпросът е, възможен ли е текст, който е наистина свързан с визуалното? Текстът е обект на концептуални ограничения, и между него и неконцептуалното остава непреодолима дистанция.
Двете подтеми са обединени в заглавието на проекта.
Къде е същността на това, за което ни пука – в менталната представа на автора, в материалния обект, във вербалната концепция, в разказа за него, в снимката или устройството-посредник, в присъствието му в галерийното пространство? Това, което, ако бихме отстранили, бихме оставили предмета привидно непроменен, но вече лишен от нещо определящо.
____________
Петър Чиновски е визуален артист, живеещ и работещ във Варна. Завършва визуална комуникация и анимация в Арт Колеж, София, и по-късно се дипломира в специалност графика във ВТУ. Опитът му в изучаването и преподаването на езици допълнително развива естественото му увлечение по изследването на процеса на превеждане на суровото преживяване в символни езици и непълноценността на човешката комуникация. Занимава се с дигитално генерирани изображения, колаж, графика и рисунка.
Къде е същността на това, за което ни пука – в менталната представа на автора, в материалния обект, във вербалната концепция, в разказа за него, в снимката или устройството-посредник, в присъствието му в галерийното пространство? Това, което, ако бихме отстранили, бихме оставили предмета привидно непроменен, но вече лишен от нещо определящо.
____________
Петър Чиновски е визуален артист, живеещ и работещ във Варна. Завършва визуална комуникация и анимация в Арт Колеж, София, и по-късно се дипломира в специалност графика във ВТУ. Опитът му в изучаването и преподаването на езици допълнително развива естественото му увлечение по изследването на процеса на превеждане на суровото преживяване в символни езици и непълноценността на човешката комуникация. Занимава се с дигитално генерирани изображения, колаж, графика и рисунка.
“Фактът, че можем да навигираме структурата на езика създава усещането за “наличие на смисъл”, което отклонява вниманието от голямото количество неконцептуална информация в опита, която не може да бъде комуникирана. Намирам нещо в това да нарушавам тези механизми на смислообразуването”.
