Релси е проект в развитие, по който работя от 2016-а година. В галерия “Депо” е четвъртото представяне като колекцията винаги се обогатява и доразвива спрямо пространството. Първата нарисувана картина е от 2015-та, когато проектът още не беше замислен и представяше вагони на пътнически влакове от България и лична история с тях. Серийността се роди в последствие в началото на 2016-та когато прибавих втора картина със същия формат (55 см. Х 64 см.) представяща берлински околоградски влак. Релсите са структура, която ни свързва и прави възможно придвижването на влакове, трамваи и метро. Стандартът на релсите в почти всички страни в Европа е еднакъв, което ни обединява. Това е и основата проекта – представят се предимно влакове и метра от Европа. В третото и четвъртото издание на проекта има и трамваи. В това издание на проекта съм наблегнал на човешкото присъствие и интеракция с транспортните модели, които са представени. Фокусът е релсовият транспорт в София представящ софийските трамваи и метро в 6 нови лимитирани дигитални принта нарисувани специално за събитието, стенопис в галерийното пространство и видео към проект “100лица”, който самофинансирах и реализирах върху трамвай през 2020-а година с подкрепата на Столична община и Софийски електротранспорт. Видеото е заснето от Николай Петров и Марин Кафеджийски, монтажът е на Гео Манолов, озвучаването е от Граматик.
______________
Железопътният транспорт е изключително важен за развитието на съвременните графити, улично искуство и стенопис, тъй като влаковете и метрото се движат навсякъде в мрежата му и моментално се превръщат в средство за разпространение на псевдонимите на артистите и тяхното творчество. Документирането на този феномен от Ню Йорк в края на 70-те и началото на 80-те години на 20-и век се разпространява бързо в цял свят и приемствеността на този модел е приложима навсякъде в света. Книга, която изцяло променя нагласата, че графитите са обикновено драскане и вандализъм е “Subway art” на Хенри Шалфант и Марта Купър. Хенри Шалфант е и режисьор на “Style wars” документален филм за графити субкултурата в от началото на 80-те.
Първото представяне на проекта беше през 2016-а в “Съншайнърс шоуруум” във Варна/ България като включваше платна, лимитирана серия дигитални принтове, картички, тениски и инсталация на витрината на пространството. Второто представяне беше същата година в “Тезгях” в София/ България като допълнението освен още 7 нови платна и лимитирани принтове към тях, беше инсталация с керамични влакове, които бяха деформирани и начупени в процеса на изпичане. Третото издание на проекта беше през 2018 в Сент Етиен/ Франция като този път изложбата беше само от обекти, които представляват бетонни пейки преобразени във вклакове и метра от Европа и градския трамвай. Пространство в което се състоя е за свободно рисуване на графити, улично изкуство и съвременна стенопис в града и се нарича “Картонери”.
Първото представяне на проекта беше през 2016-а в “Съншайнърс шоуруум” във Варна/ България като включваше платна, лимитирана серия дигитални принтове, картички, тениски и инсталация на витрината на пространството. Второто представяне беше същата година в “Тезгях” в София/ България като допълнението освен още 7 нови платна и лимитирани принтове към тях, беше инсталация с керамични влакове, които бяха деформирани и начупени в процеса на изпичане. Третото издание на проекта беше през 2018 в Сент Етиен/ Франция като този път изложбата беше само от обекти, които представляват бетонни пейки преобразени във вклакове и метра от Европа и градския трамвай. Пространство в което се състоя е за свободно рисуване на графити, улично изкуство и съвременна стенопис в града и се нарича “Картонери”.
Алекси Иванов
