Похот в Рая – Мартина Рьотлингова, 22 май – 9 юни 2024

Любовта е битка, уязвимостта е сила, плячката е ловец.

Добре дошли в дигиталната реплика на най-висшето човешко чувство. Когато любовта се споделя чрез съобщения и емотикони, трофеите й представляват снимки и аватари, а докосването й минава през студения екран.

“Похот в Рая”, новият цикъл от творби на художничката от Словакия Мартина Рьотлингова, представя женския разказ във врящия котел на приложенията за запознанства. Централната тема е грехът, втълпен на женската идентичност и плът от историята за Адам и Ева в Райската градина. Пъпът и коремът, косата и гърдите, женското тяло още “носи” тежестта на табуто. Дали дигиталната ера ще го освободи от товара на покварата? Или женската нужда от любов ще продължи своята инфлация към грехопадение в трансакциите на онлайн флирта?

Вплитайки своя личен опит и хиперреалистичен подход в серията от картини с маслени бои и малки графики, Мартина Рьотлингова коментира търсенето и възможността за близост в постмедийния виртуален свят. Правилата са нови. Ролите са разменени. Перспективата е женска ‒ не на пасивния, а на активния партньор. Жената е инициатор, хищник и изкусител, и няма причина за осъдителни погледи, защото тя вече е престанала да чака своя един-единствен принц.

За първи път в изложбите на Рьотлингова присъстват и мъжки образи, по-скоро загатнати и приглушени, но все пак необходими за структурирането на изложбата. Основната творба е автопортрет със заглавие “Лилит”. Вдъхновението идва от митичния староеврейски, шумерски и асирийски женски демон и нощна вещица. За Лилит се вярва, че е първата жена на Адам, създадена от кал, а не от реброто му. Легенди разказват, че прокудената Лилит се превръща в змията, дала ябълката на Ева. Лилит продължава да е метафора на неподчинението и скъсването с нормите.

С “Похот в Рая” художничката замъглява контурите на приемливото и прекаленото, праведното и греховното. Нейното творчество е повлияно от феномените, промените и критиката на дигиталното съвремие. Разголвайки темите чрез контраст на обекти, размери и техники, работата й може да се включи във феминисткия дискурс. Тя отхвърля стереотипните норми за женска красота и закостенелите разбирания за женствеността, пречупвайки ги през своята хиперреалистична художествена призма.

– – –
Мартина Рьотлингова (1987, Словакия) работи основно с фигуративна живопис, в която критически анализира и оценява женския опит във връзка с дигиталните медии. Рьотлингова следва в Академията за изкуства в Банска Бистрица, Словакия, във Факултета за изящни изкуства и студиото за съвременна живопис (завършва през 2013 г.). Има самостоятелни изложби или участия в групови изложби в Словакия, Чехия, Франция, Белгия, Италия, Колумбия и България. Понастоящем живее и работи в Антверпен.

 

– – –

Love is a battle, vulnerability is strength, prey is the hunter.
Welcome to the digital replication of the ultimate human feeling. When love is shared with messages and emojis, its trophies are photos and avatars, and its touch goes through the cold screen.
“Lust of Eden”, a new series of artworks by Slovakian painter Martina Rötlingová, presents the female narrative in the boiling cauldron of dating apps. Sin is the central theme, ingrained into female identity and flesh since the story of Adam and Eve in the Garden of Eden. With its belly button and stomach, hair, and breasts, the female body still “bears” the weight of taboo. Will the digital age free it from the burden of perversion? Or will the female need for love continue its inflation to sinful in the transactions of online flirtation?

Weaving her personal experience and hyper-realistic approach into a series of oil paintings and small-size graphics, Martina Rötlingová comments on the search and possibility for intimacy in the post-media virtual world. The rules are new. The roles are reversed. The perspective is female – not that of the passive, but that of the active partner. The woman is the initiator, the predator, and the tempter, and there is no room for judgmental looks because she no longer awaits her one and only prince.

For the first time in Rötlingová’s shows, male figures are also present, rather hinted and subdued, but still necessary for the exhibition’s structuring. The main work is a self-portrait entitled “Lilith”. The inspiration comes from the mythical Old Hebrew, Sumerian, and Assyrian female demon and witch of the night. Lilith is believed to be Adam’s first woman, created from mud rather than his rib. Legends say that the cursed Lilith became the snake that gave the apple to Eve. Lilith continues to be a metaphor for defiance and breaking with norms.

With “Lust of Eden”, the artist blurs the contours of the acceptable and the excessive, the righteous and the sinful. The phenomena, changes, and critiques of the digital age influence her creations. Stripping down themes by building contrast of objects, sizes, and techniques, her paintings can fall into feminist discourse. She rejects stereotypical norms of female beauty and rigid notions of femininity, refracting them through her hyper-realistic creative prism.