LA PICCOLA verità | Драгана Драгутинович & Милица Лилич / 8-21 септември 2026

МЛ: Попадаме в черни дупки, мистериозни космически образувания без светлина или сияние, надарени с необяснима сила.
ДД: „Всеки ангел е ужасяващ“, а всички чудовища са глазирани със смес от червено и бяло.
МЛ: Образите се превръщат във флуидна структура, която чрез необичайни хроматични експлозии говори с гласовете на своите символични стойности.
ДД: Парцали, зъбен конец и лак за нокти са сполучлив избор на материали от безкрайния списък с хаотични елементи за създаване на безпорядък, за вмъкване на визуален език върху всяка избелена страница.
МЛ: Те са малки философски медитации, чиито силни асоциативни изисквания канят към индивидуален, интимен начин на обвързване – асоциативни сесии, балансирани от връзките между форма, пространство, цвят, живописна материя, светлина и ритъм. Изтънчен контрол над емоцията.
ДД: Няма доказателства, че рисуването може да бъде нещо различно от проста механика. То може да бъде свързано с мисли или думи. Може да опише всичко видимо. То е резултат от стремеж.
МЛ: Цветът, пространството и светлината са фундаменталните структурни елементи, които предлагат усещане за пропорция и спокойствие, оформяйки единно и хармонично цяло.
ДД: Нишки за свързване на практични форми, търсенето на решение как да се оформи една глава, злополука, която ви е сполетяла, звук, който не ви напуска, просто броене, единствено, незавършено…
ДД: Хартията не е плоска.
МЛ: Чрез кохерентност композициите се проектират като завършени и хармонични художествени цялости, носещи ясно артикулирани послания.
ДД: Пространствените камикадзета може да притежават познания за писането, смисъла, поезията, възможните революции, математиката на простите числа, Юнг и неговото Колективно, комуникаторите и медиаторите в съвременното общество, просто „поредният ден“.
МЛ: Елементи по цвят или дълбочина, елементи на визуален говор и вик. Слоиста материя, обвързана с момента.
ДД: Избирам молив — неговата твърдост заради здравината и дължината на линията.
ДД: Избирам златото, защото то е източник на радост.

ДРАГАНА ДРАГУТИНОВИЧ
Драгана Драгутинович (1974) се дипломира в Катедрата по живопис във Факултета за изящни изкуства в Белград. През 2016 г. защитава докторска степен по изкуства в същия факултет с проекта и дисертацията си „Зазиданата, римейк – амбиентна инсталация“ под менторството на проф. Милета Проданович. Носител е на наградата за живопис „Риста и Бета Вуканович“ (2003 г.) и на наградата от VI Майска изложба на галерия „Чедомир Кръстич“ в Пирот. Работи като професор в Колежа за професионални изследвания на предучилищни учители в Пирот. Тя е един от основателите и настоящ председател на Асоциацията на художниците от изящните и приложните изкуства „Нова арт сцена“. Има 17 самостоятелни изложби и е участвала в голям брой колективни изложби.

МИЛИЦА ЛИЛИЧ
Родена през 1985 г. Завършва Художествената гимназия в Ниш през 2005 г. и се дипломира със специалност „Графика“ във Факултета по изкуствата в Прищина/Звечан през 2009 г. Има 14 самостоятелни изложби и множество групови участия (Словения, Унгария, Италия, Германия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, България, Китай). Участвала е в няколко международни арт колонии. Член е на ULUS (Дружество на изящните художници на Сърбия). Сфери на интерес – колаж, живопис, рисунка, графика. Работи като учител по изобразително изкуство в Пирот и Бела паланка.