В нашето ежедневие сме изложени на много различни видове информация. Начинът, по който я възприемаме, е съзнателно или не. Без значение дали разбираме какво виждаме и получаваме от заобикалящата ни среда, това определено се отразява на нашето настояще и бъдещо аз. За този проект бях много вдъхновен от епигенетиката на нашия организъм. Епигенетиката е ново развиващо се проучване, което надскача класическата генетика с фокус главно върху това как нашето поведение и среда могат да причинят промени, които влияят върху начина, по който работят гените ни. Това как придобити качества биват унаследявани дори и без да бъдат закодирани генетично. Тази тема е наистина интересна, защото това е нещо, което не можем да контролираме или спрем, и се влияе изцяло от нашето възприятие.
Това ни води до въпроса можем ли да регулираме възприятието си и как нещата, които правим днес и виждаме, ще променят живота ни утре.
Ние сме организмът и непрекъснато се учим. Всяка частица информация оказва влияние върху нас, то е неизбежно, защото сме живи , не можем да контролираме това, което чувстваме, виждаме и чуваме. Цялата изложба е създадена, за да изгради среда, която да е неизбежна за възприятието, и евентуално да създаде микроскопично епигенетично въздействие върху зрителя. В същото време представя и процесите на възприятие, генетична и епигенетична промяна. От лявата страна на галерията е поставена метална остра конструкция с малко памук в центъра, визуализираща възприятието ни като нещо наистина остро и готово да прорязва околната среда, но също така чувствително и меко. На предната стена има 46 парчета плексиглас, пробити от метални пръчки и трева. Те представляват хромозомните двойки, пронизани от нашето възприятие. На дясната стена има голям удължен клон, нарязан в точния брой на прешлените ни, визуализиращ гръбначен стълб. Гръбнака виждам като символ на структура и движение, без които информацията не би могла да бъде възприета.
И накрая на пода има това циркулиращо количество от вода, което символизира информацията, която тече към нашето възприятие, гени и структури. Цялата тази течаща вода може да бъде раздвижена с бутон, до който зрителя има достъп. Почти неизбежно е той да включи бутона, което задейства цялата система. Това неизбежно включване е асоциация с неизбежното ни възприятие на информация.
Природата играе голяма роля в това изложба, защото процесът на адаптация и развитие в зависимост от околната среда е сложен природен механизъм. За който се подозира, че седи в основите на еволюцията. Тук идва въпросът какво възприемаме и към какво се адаптираме , за да го предадем на бъдещите поколения.
__________________
Александър Лазарков е млад визуален артист роден през 1999 година в град София. Интересът му към изкуството се поражда още от детските години. Още от малък принципът на създаване и откриване на интересни неща бива основен за него. По-късно кандидатства и в художествената гимназия. Веднага след постъпването му в гимназията се насочва и към участието в изложби. В края на 2018 г. Александър завършва Нуии „Илия Петров„ и е приет в Националната художествена академия в София, специалност Графика. Още през първата година започва да участва в конкурси и резиденции на национално и международно ниво. От 2018 до 2020 г. участва в над 20 конкурса и няколко резиденции и уъркшопи. В същият период той бива Номиниран за награда за Графични техники през 2019 и печели 3 то място в националната изложба в Сливен и в Конкурс организиран от Ротари Клуб през 2020г. Първото международно признание също идва през 2020г., когато печели конкурса Cubos del tentaciones в Билбао, Испания. По стечения на обстоятелствата три месеца по-късно той заминава на обмен отново в Билбао, който продължава 6 месеца. Докато е в Испания получава и добрата новина, че е номиниран за наградата БАЗА 2021г. Скоро след връщането му в България участва в изложбата на номинираните за БАЗА в СГХГ. Скоро след това открива и първата си самостоятелна изложба състояща се от две части, с работи направени в Испания в галерия Интро. В последните седмици на 2021 г. организира собствена изложба в подлеза на НДК където използва магазинното пространство като галериино такова. Очакват се две самостоятелни изложби на Александър през 2022г. едната на 2 март в галерия Depoo и другата на 30 април в галерия Little bird place.
