
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”. #nationalculturefund
Пространството е изначалното условие за съществуване на нещата и на нас, които ги преживяваме като опит. За човека като субект на този опит, пространството се разделя условно на външно и вътрешно. Външното е сравнително ясно дефинирано; вътрешното – доста по-комплексно. Ако за първото ясните граници са даденост, то за второто тяхната липса е основна характеристика и може би условие за протичащите в него процеси. И все пак тези два свята се отварят един за друг в момента, в който кажем „Аз виждам“.
Когато виждаме нещо (пейзаж, интериор, каквото и да е), то винаги кореспондира по специфичен начин с нашите субективни нагласи или моментни състояния и така ние ще видим извън нас нещо като отражение на онова, което е в нас. В същото време, онова, което приемаме за външно ни въздейства и определя. Тези две понятия или същности – „външно“ и „вътрешно“ – са в постоянно взаимодействие. Между тях липсва рязка граница.
Слав Недев
– – –
Слав Недев представя шест произведения в изложба с название Вътрешни/външни пространства. Още самото заглавие задава посока за разбиране на тези творби. Във всяка една от картините художникът възпроизвежда определени пространство от градска среда, без обаче да има някаква конкретизация. Това са улици, музей, неопределени интериори, в които прави впечатление присъствието на домашно животно. Както подсказва и наименованието на изложбата, на първо място изпъква противопоставянето на вътрешното и външното: вътрешното като олицетворение на интимното, домашното, опитоменото, външното като израз на несигурност, опасност, нестабилност, но и безгрижност, спокойствие. Човекът е създател на тези пространства, но апокалиптично той отсъства от тях, излязъл е за малко, няма го у дома, преминава набързо, деперсонализан, силует без индивидуализация. Още няколко основни аспекта може да бъдат изтъкнати. На първо място това е изявената перспектива, която с чувство за дълбочина, доминира вътрешните пространства, задава посока на тяхното възприемане. Музеят, това стерилно място, дом на паметта и забравата, е лишено от творби, но веднага прави впечатление перспективата в покривната конструкция. Човекът е нищожен в смазващо празна огромна зала, преходен и преминаващ. В останалите две творби, пресъздаващи идеята за вътрешното, фигурата на домашно животно, при това не какво и да е, а именно куче приковава вниманието. Творбата Пасаж пресъздава идеята за преход. Тук перспективните съкращения са заменени от строгия фронтален поглед, а вниманието се привлича от аркирания отвор в стената като символ на преминаване. Едва в следващ момент се забелязват разрушенията по стената като израз на преходността на времето. Безспорно оригинална със своите художествени решения е творбата Demolition. На привидно спокойната улична обстановка е противопоставен стихиен мощен взрив. И тук пространството е обезлюдено. За човешкото присъствие съдим по човешките дела: от една страна стремежът за култивиране, от друга страна мощната експлозия като израз на вътрешно състояние. Пространствата се превръщат в отражения на човешкия свят и нагласа, на вътрешни взривове, на стремежа за артикулация и подреденост. Липсва природа или ако я има, тя е култивирана, овладяна. Паметта е преходна, музеят празен. Тези творби изпъкват със своята индивидуалност и разпознаваем стил, с конструктивния си и лаконичен художествен език, с прецизно и внимателно подбран изтънчен колорит. Обобщеността на формите и изчистените геометрични форми напомнят компютърни изображения и пикселизация. Тези произведения придобиват ново значение: местата, като израз на човешки състояние, като израз на човешката природа, пространства на противопоставяне, конфликт и постоянния стремеж за търсене на баланс. Стилът на Слав Недев изпъква в съвременната живопис у нас и в настоящата изложба представя личните преживявания на автора, сближава ни сякаш с него, а пространствата се превръщат в израз на вътрешно състояние и нагласа.
Когато виждаме нещо (пейзаж, интериор, каквото и да е), то винаги кореспондира по специфичен начин с нашите субективни нагласи или моментни състояния и така ние ще видим извън нас нещо като отражение на онова, което е в нас. В същото време, онова, което приемаме за външно ни въздейства и определя. Тези две понятия или същности – „външно“ и „вътрешно“ – са в постоянно взаимодействие. Между тях липсва рязка граница.
Слав Недев
– – –
Слав Недев представя шест произведения в изложба с название Вътрешни/външни пространства. Още самото заглавие задава посока за разбиране на тези творби. Във всяка една от картините художникът възпроизвежда определени пространство от градска среда, без обаче да има някаква конкретизация. Това са улици, музей, неопределени интериори, в които прави впечатление присъствието на домашно животно. Както подсказва и наименованието на изложбата, на първо място изпъква противопоставянето на вътрешното и външното: вътрешното като олицетворение на интимното, домашното, опитоменото, външното като израз на несигурност, опасност, нестабилност, но и безгрижност, спокойствие. Човекът е създател на тези пространства, но апокалиптично той отсъства от тях, излязъл е за малко, няма го у дома, преминава набързо, деперсонализан, силует без индивидуализация. Още няколко основни аспекта може да бъдат изтъкнати. На първо място това е изявената перспектива, която с чувство за дълбочина, доминира вътрешните пространства, задава посока на тяхното възприемане. Музеят, това стерилно място, дом на паметта и забравата, е лишено от творби, но веднага прави впечатление перспективата в покривната конструкция. Човекът е нищожен в смазващо празна огромна зала, преходен и преминаващ. В останалите две творби, пресъздаващи идеята за вътрешното, фигурата на домашно животно, при това не какво и да е, а именно куче приковава вниманието. Творбата Пасаж пресъздава идеята за преход. Тук перспективните съкращения са заменени от строгия фронтален поглед, а вниманието се привлича от аркирания отвор в стената като символ на преминаване. Едва в следващ момент се забелязват разрушенията по стената като израз на преходността на времето. Безспорно оригинална със своите художествени решения е творбата Demolition. На привидно спокойната улична обстановка е противопоставен стихиен мощен взрив. И тук пространството е обезлюдено. За човешкото присъствие съдим по човешките дела: от една страна стремежът за култивиране, от друга страна мощната експлозия като израз на вътрешно състояние. Пространствата се превръщат в отражения на човешкия свят и нагласа, на вътрешни взривове, на стремежа за артикулация и подреденост. Липсва природа или ако я има, тя е култивирана, овладяна. Паметта е преходна, музеят празен. Тези творби изпъкват със своята индивидуалност и разпознаваем стил, с конструктивния си и лаконичен художествен език, с прецизно и внимателно подбран изтънчен колорит. Обобщеността на формите и изчистените геометрични форми напомнят компютърни изображения и пикселизация. Тези произведения придобиват ново значение: местата, като израз на човешки състояние, като израз на човешката природа, пространства на противопоставяне, конфликт и постоянния стремеж за търсене на баланс. Стилът на Слав Недев изпъква в съвременната живопис у нас и в настоящата изложба представя личните преживявания на автора, сближава ни сякаш с него, а пространствата се превръщат в израз на вътрешно състояние и нагласа.
Любен Домозетски / Добростан, 6 юни 2022