„По всичко изглежда, че художникът действа като медиумно създание, което от лабиринта отвъд времето и пространството, търси своя път към светлината.”
„Творческият акт не се извършва само от художника; зрителят свързва произведението с външния свят, като дешифрира и тълкува скритите му качества и по този начин дaва своя принос към творческия акт.“
―Марсел Дюшан
„Творческият акт не се извършва само от художника; зрителят свързва произведението с външния свят, като дешифрира и тълкува скритите му качества и по този начин дaва своя принос към творческия акт.“
―Марсел Дюшан
Игор Дикалов е художник от руски прoизход, живял в България, и е едно от най-удивителните имена сред художниците на град Самара, Русия. Картините му се характеризират със своята уникална смесица от реализъм и абстракция, където реалистичните елементи се преплитат с емотивни и експресивни щрихи. Творбите му обхващат разнообразието на черно-бялата палитра, често използвайки яркостта на бялото за подчертаване на емоции, и по-тъмните тонове за създаване на дълбочина и мистерия. В работите си художникът изследва теми като човешките емоции, пространството и времето, придавайки им личен и философски заряд.
Неговото изкуство не е „ретинално” изкуство (по Дюшан) – предназначено само да радва окото, но не и да предизвиква ума, а обладава способността да въздейства и да задвижва провокации и пластове на мисълта, игнорирайки традиционната представа за телесното и разширявайки възприятието ни за човешкото тяло в движение. Едновременно интелектуално и чувствено, елитарно, тясно специализирано и спонтанно, то съчетава дълбоките философски послания, отправени към тесен кръг ценители, от една страна, с леките игрови мотиви на въображението, достъпни и понятни за всички, от друга.
Игор Дикалов е роден в Самара на 16 септември 1961 г. Завършва Самарското художествено училище (1977-1981), Московския държавен университет за дизайн и приложни изкуства „С. Г. Строганов“ (1984-1990), специализирайки монументална живопис в курса на изтъкнатия монументалист проф. Владимир Константинович Занков. В периода 1981-1983 е призован за наборна военна служба в размирен Афганистан и този етап от живота му рефлектира върху цялостното му творчество. От 1991 до 1993 работи в творческите работилници на Евгения Давиташвили (Джуна), на Арбат, където се събира московския елит след разпадането на СССР, като художник-дизайнер. Живее и работи предимно в България, както и в Русия. Изложените творби обхващат периода от 2001 г. до 2010 г., когато художникът внезапно и без време си отива, като оставя незавършени идейни проекти, плод на неговите естетически и концептуални търсения.
Голяма част от представените творби са изпълненени с необичайна авторска техника (рисуване върху фотографска хартия с бръснарско ножче), която авторът овладява до съвършенство през годините.
Участвал в тематични художествени изложби в Москва (1991-1993), в България: 1990 –Галерия „Отечество“, София; 1994 –Галерия „София-прес“, София; 1995 –“Градска художествена галерия“, Варна; 2006 –Галерия „Палитра“, София; 2001 – Галерия Шипка 6.
Самостоятелни изложби: 1995 – Галерия „Нава“, София; 1997 –Галерия „Макта“, София; 1999 –Галерия „Мария“, Самара; 2000 г. и 2002 г.–“Рускик ултурно-информационен център“, София; 2001 –Галерия „Ной“, София; 2004 –Галерия „Бояна“, София; 2012 – Самарски литературен музей (посмъртно). 2005-2007 –участва в изографисването на Серафимо-Дивеевския манастир „СветаТроица”. Негови творби се намират в Самарския регионален художествен музей, както и в частни колекции в Русия, България, Австрия, Германия и Япония и др.