„Аз го усетих като чувствено удоволствие – че трябва да стана едно със земята, да се превърна в тази земя, която е вечно облъчвана от слънцето, в непрестанна ферментация и която живее – живее – и която ще роди растения от моето разлагащо се тяло – дървета и цветя – и слънцето ще ги стопля – и аз ще съществувам в тях –
и нищо няма да загине – и това е вечността.“ Edward Munk, diary, 1892
и нищо няма да загине – и това е вечността.“ Edward Munk, diary, 1892
Думата „посев“ носи в себе си идеята за действието на полагането на семената в земята, както и за самите поникнали растения. „Посев“ е изложба, която произлиза от това усещане за смъртта като осезаемо сливане със земята и светлината. Разпадането е състояние, което поражда живот, а тленността е почва за ново начало. Цветята се раждат от разложението, а светлината, влажността и топлината са асистиращи участници в това преобразяване.
Големите платна изграждат полета от цвят и материя. Зеленото и кафявото носят земята и органиката, червеното е енергията и разкъсването от разцъфването, жълтото е пробив на светлина. Малките работи върху дърво са зародиши на същата енергия, събрани в интимен мащаб. Те концентрират потенциала на полето в единична форма, готова да бъде съхранена и пренесена.
Семкоподобните фигури – стафажът на „Посев“ – присъстват като отпечатъци и сенки. Те изплуват в картините, поемат по стената или по тротоара и напомнят, че и изложбата е жива среда, в която човешкият образ е част от същия кръговрат.
Семкоподобните фигури – стафажът на „Посев“ – присъстват като отпечатъци и сенки. Те изплуват в картините, поемат по стената или по тротоара и напомнят, че и изложбата е жива среда, в която човешкият образ е част от същия кръговрат.
Хората винаги възлагат надежда на посева – както в земята, така и в живота. Галерия „Depoo“ е хранилище за изкуство. В нея тези образи и следи се събират като семена в очакване на своя час за покълване. В това доверие е вложено очакването, че каквото се посява, ще даде добър плод.
„Посев“ преминава в пространство, цвят, следа и присъствие. Той е акт на доверие в кръговрата – състояние на трансформация, в което нищо не загива и всичко се преражда в нов живот.
Марина Александрова е родена през 1987 г. в София. Тя е визуален артист, чиято практика обхваща различни области на визуалните изкуства, като живописта заема централно място. Нейните творби са насочени към заобикалящата среда и природата – тя изследва явленията и начина, по който те се отразяват върху човека. Чрез експресивни форми и лични преживявания Марина изгражда визуален език, който насърчава зрителите да се свържат с природата и да преоткрият личните и колективните си впечатления, възприятия и емоции. Марина е асистент по живопис и цветознание в катедра „Визуални изкуства“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Притежава докторска степен по методика на обучението по изобразително изкуство, магистърска степен по рекламен дизайн и бакалавърска степен по педагогика на изобразителното изкуство. Изследователските интереси в областта на художественото образование са насочени към игровите форми, игровизацията и природните феномени като концептуални и изобразителни материали.
Изложбите в галерия Depoo през 2025 г. са подкрепени от The Singer-Zahariev Foundation
