#THE_DARK_IS_NEVER_TOO_MUCH vol.005 – МИА МОМЧИЛОВА / Отмиращото изкуство на разговора / 24 – 30 август 2021

Сигурно от стотици години насам различни хора на перото (предимно) оплакват упадъка на общуването. Сега обаче е малко по-различно. Малко по-различно.
Никога досега в човешката история не е имало толкова много хора, които да са толкова свързани и общуващи помежду си. И докато началните форми на дигитално общуване все пак разчитаха на писмеността, което поведе комуникацията по низходяща спирала от съкращенията, през шльокавицата, емотиконите и гифчетата, сега е видеото или записаните гласови съобщения по различните месинджъри, когато не ти се цъка по телефона.
Общуването има два крака – предаването на мисли и на емоции – и с тези крака би трябвало да стига до идеите. Сега обаче е малко по различно – хората могат да се затварят в мехурчетата на спокойствието, обкръжени от други хора, които мислят като тях и не предизвикват раздразнение. Все по-трудно става да се предаде информация на някой, който е в друг мехур.
Както се оплакваха разни мислители от студената комуникация на формализираното общуване, което стига своя връх в логовете от разни приложения или сървъри или каквото и да е там, така сега пък е трудно да се измъкне някаква мисъл от тайфуните от емоции. Дори думите, които се изговарят, нямат свой смисъл, а работят само като велкро, на което се лепят шарените кърпички на емоциите.
Понякога даже и думите не са много нужни. В този вид общуване – през огледалото на съответния месинджър – непрекъснато се следиш и оценяваш сам, както и не си съвсем ти – филтри и фалшиви бекграунди правят някакъв съвсем друг човек, на друго място, от теб.
Хората от сложни, обемни същества, стават на комикси. Историите ни и самите ние не сме толкова сложни, колкото преди. Все пак нали някой трябва да чуе историята ти, а ако е много сложна, просто ще скролне нататък. И хората отминават. И никой не слуша историята на другия.
Текст: psychobaiko
____________
Миа Момчилова е родена през 1979 г. в гр. Пловдив. Завършва НХГ „Цанко Лавренов“, Пловдив и Национална художествена академия (НХА), София, специалност „Мода“ и „Дигитални изкуства“ – магистърска степен. Работи в сферата на модния дизайн, производството на облекло и продуктовия дизайн. През годините се изявява в полето на модния пърформънс и антимодата. Като визуален артист ползва мултимедиен език. Основен двигател на лейбъла @M I a m A L L