„Теория за светските храмове“ изследва идеята за светилището отвъд религията – като лично, вътрешно пространство за съзерцание, свързаност и самоосъзнаване. Заглавието заимства своя смисъл от едноименната японска теория от 19ти век, според която шинтоистките светилища са били възприемани като светски, а не религиозни места – символи на културна идентичност и национална памет. В своята интерпретация Джордан

„По всичко изглежда, че художникът действа като медиумно създание, което от лабиринта отвъд времето и пространството, търси своя път към светлината.”„Творческият акт не се извършва само от художника; зрителят свързва произведението с външния свят, като дешифрира и тълкува скритите му качества и по този начин дaва своя принос към творческия акт.“―Марсел ДюшанИгор Дикалов е художник от